Приказно детство

Бабо, дядо, липсвате ми много 

къде сте , там ли сте при Бога

с Вас животът бе една маги, 

обичам Ви не мога аз да крия.

Липсва ми езикът мелодичен, 

животът с Вас прекрасен и дори 

Вашите усмивки лъчезарни, 

с които ни дарявахте в онези дни.

Липсва ми градинката с цветята

и ручеят пред вкъщи и гората  

и нивята пълни с кукуруз

бухтите с прекрасния им вкус.

Искам пак в езерото да поплувам 

на идилията там да се любувам

в Americe пак  да се люлея

със сестра ми там да се посмея

и да чуя думите от Вас, 

елате догодина пак при нас .

Желая в детството да се завърна, 

и отново пак да Ви прегърна

нека миг поне да помечтая , 

уви , не мога да Ви върна зная .