29 нояб. 2011 г., 11:37

Приключва ли вече?

1K 0 4

 

Тази любов приключва ли вече?

Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.

Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!

Тази, която болна изнасилва деня ми.

 

Тази, която ù риташ стола и бесиш,

а душата ù ме стъпква, щом ридая в ъгъла на пода.

Приключи ли, ела над тялото ми да посветиш,

носи ми свитък, карта с пътища към небосвода...

 

Идва ли денят, във който да пропадна,

ще изчезне ли лицето ти от всички стъкленици?

Душа, умираща във стая болнична и хладна,

прокрадвай се и даже в мъртвите зеници.

 

Тази любов приключва ли вече?

Не онази, дето и на Антарктида ще кипи - тя не ще умре.

Пресъхнах и смалих се, ослепях, а ти ми рече:

„Прекрасна си сърна, а аз ще те държа!”,

застреляй ме, агонията да спре...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Безстрашна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...