29 нояб. 2011 г., 11:37

Приключва ли вече?

1K 0 4

 

Тази любов приключва ли вече?

Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.

Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!

Тази, която болна изнасилва деня ми.

 

Тази, която ù риташ стола и бесиш,

а душата ù ме стъпква, щом ридая в ъгъла на пода.

Приключи ли, ела над тялото ми да посветиш,

носи ми свитък, карта с пътища към небосвода...

 

Идва ли денят, във който да пропадна,

ще изчезне ли лицето ти от всички стъкленици?

Душа, умираща във стая болнична и хладна,

прокрадвай се и даже в мъртвите зеници.

 

Тази любов приключва ли вече?

Не онази, дето и на Антарктида ще кипи - тя не ще умре.

Пресъхнах и смалих се, ослепях, а ти ми рече:

„Прекрасна си сърна, а аз ще те държа!”,

застреляй ме, агонията да спре...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Безстрашна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...