Приключва ли вече?
Тази любов приключва ли вече?
Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.
Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!
Тази, която болна изнасилва деня ми.
Тази, която ù риташ стола и бесиш,
а душата ù ме стъпква, щом ридая в ъгъла на пода.
Приключи ли, ела над тялото ми да посветиш,
носи ми свитък, карта с пътища към небосвода...
Идва ли денят, във който да пропадна,
ще изчезне ли лицето ти от всички стъкленици?
Душа, умираща във стая болнична и хладна,
прокрадвай се и даже в мъртвите зеници.
Тази любов приключва ли вече?
Не онази, дето и на Антарктида ще кипи - тя не ще умре.
Пресъхнах и смалих се, ослепях, а ти ми рече:
„Прекрасна си сърна, а аз ще те държа!”,
застреляй ме, агонията да спре...
© Безстрашна All rights reserved.
Поздрави!
