29.11.2011 г., 11:37

Приключва ли вече?

1K 0 4

 

Тази любов приключва ли вече?

Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.

Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!

Тази, която болна изнасилва деня ми.

 

Тази, която ù риташ стола и бесиш,

а душата ù ме стъпква, щом ридая в ъгъла на пода.

Приключи ли, ела над тялото ми да посветиш,

носи ми свитък, карта с пътища към небосвода...

 

Идва ли денят, във който да пропадна,

ще изчезне ли лицето ти от всички стъкленици?

Душа, умираща във стая болнична и хладна,

прокрадвай се и даже в мъртвите зеници.

 

Тази любов приключва ли вече?

Не онази, дето и на Антарктида ще кипи - тя не ще умре.

Пресъхнах и смалих се, ослепях, а ти ми рече:

„Прекрасна си сърна, а аз ще те държа!”,

застреляй ме, агонията да спре...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Безстрашна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....