Прикована Есен

8 авг. 2018 г., 13:53 2023-03-23T18:20:43+02:00

Поэзия » Любовная, Пейзажная, Философская, Свободный стих

563 0 2

Плаващи мъртви листа

оставят града да кърви,

отдавна позната есенна картина

подарява на очите сух плач,

пейзажът стар и непроменен стои,

есенно жълто, ведно с пурпура гори.

Нахлуват спомени.

Прикован на болно легло

с въжделение за нея -

като паркирано такси с работещ брояч.

Само съня за непресторената ласка

измива от съзнанието

мръсотията на ежедневния глъч.

Есен... последната,

най-прелестна усмивка на годината,

поглеждаш ме и казваш -

колко е красиво, щом пуснеш миналото да умре.

После бързо се сриваш в зима, и ето,

бялата есен дойде.

Да, зимата наричат бяла есен,

снежинката преди била листо,

но заблудени са, ако в нея търсят

твоето изящество̀.

Този любим цвят... октомври!

Няма нищо по-истинско от промяната,

от Есента, носеща в джоба си

повече злато от всички брунеи.

anissta (Anissta Striova)

2018-08-29T17:39:03+03:00

Wattpad, мястото ти е в Wattpad. Или в някое издателство. 🖤🖤
slaveja123 (Слава Костадинова)

2018-08-10T20:45:56+03:00

впечатляващи сравнения на любимата със сезоните.
Хареса ми.