Прикована Есен
Плаващи мъртви листа
оставят града да кърви,
отдавна позната есенна картина
подарява на очите сух плач,
пейзажът стар и непроменен стои,
есенно жълто, ведно с пурпура гори.
Нахлуват спомени.
Прикован на болно легло
с въжделение за нея -
като паркирано такси с работещ брояч.
Само съня за непресторената ласка
измива от съзнанието
мръсотията на ежедневния глъч.
Есен... последната,
най-прелестна усмивка на годината,
поглеждаш ме и казваш -
колко е красиво, щом пуснеш миналото да умре.
После бързо се сриваш в зима, и ето,
бялата есен дойде.
Да, зимата наричат бяла есен,
снежинката преди била листо,
но заблудени са, ако в нея търсят
твоето изящество̀.
Този любим цвят... октомври!
Няма нищо по-истинско от промяната,
от Есента, носеща в джоба си
повече злато от всички брунеи.
© Филип Филипов All rights reserved.
