Филип (Филип Филипов)
75 54
8.08.2018 г., 13:53 ч.  

Прикована Есен 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска, Свободен стих
484 0 2

Плаващи мъртви листа

оставят града да кърви,

отдавна позната есенна картина

подарява на очите сух плач, 

пейзажът стар и непроменен стои, 

есенно жълто, ведно с пурпура гори.


Нахлуват спомени.

Прикован на болно легло

с въжделение за нея - 

като паркирано такси с работещ брояч.

Само съня за непресторената ласка 

измива от съзнанието 

мръсотията на ежедневния глъч.

 

Есен... последната,

най-прелестна усмивка на годината,

поглеждаш ме и казваш - 

колко е красиво, щом пуснеш миналото да умре.

После бързо се сриваш в зима, и ето, 

бялата есен дойде.


Да, зимата наричат бяла есен,

снежинката преди била листо, 

но заблудени са, ако в нея търсят

твоето изящество̀. 

 

Този любим цвят... октомври!

Няма нищо по-истинско от промяната,

от Есента, носеща в джоба си

повече злато от всички брунеи.

 

 

 

 

 

 

 

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??