5 мая 2007 г., 23:24

Приласкан в тишина

991 0 18
Почувствай ласките леки,
отдай се в двете ми ръце,
докосвам те с пръсти меки -
мекотата гали твоето лице.
Нежно ги заравям във косите -
прошарени от времето вълни,
не говори, допирам устните,
в тишината ти се отпусни.
Минават нежно по брадата
и ябълката, мъжкия ти знак,
обхождам с пръсти рамената,
тупти сърцето, забързва чак.
Гърдите мъжки се вълнуват
от допира на топлите ръце,
които по тялото танцуват,
докосват с нежност на перце.
Възбудата съвсем се ускорява,
не може дълго да се задържи,
от напрежение чак заболява -
искаш още миг да продължи.
Продължава, още  и замираш,
достига връх, сила на вулкан,
след него в тишина заспиваш
спокоен, с нежност приласкан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...