5 мая 2007 г., 23:24

Приласкан в тишина

996 0 18
Почувствай ласките леки,
отдай се в двете ми ръце,
докосвам те с пръсти меки -
мекотата гали твоето лице.
Нежно ги заравям във косите -
прошарени от времето вълни,
не говори, допирам устните,
в тишината ти се отпусни.
Минават нежно по брадата
и ябълката, мъжкия ти знак,
обхождам с пръсти рамената,
тупти сърцето, забързва чак.
Гърдите мъжки се вълнуват
от допира на топлите ръце,
които по тялото танцуват,
докосват с нежност на перце.
Възбудата съвсем се ускорява,
не може дълго да се задържи,
от напрежение чак заболява -
искаш още миг да продължи.
Продължава, още  и замираш,
достига връх, сила на вулкан,
след него в тишина заспиваш
спокоен, с нежност приласкан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...