5 may 2007, 23:24

Приласкан в тишина

  Poesía
994 0 18
Почувствай ласките леки,
отдай се в двете ми ръце,
докосвам те с пръсти меки -
мекотата гали твоето лице.
Нежно ги заравям във косите -
прошарени от времето вълни,
не говори, допирам устните,
в тишината ти се отпусни.
Минават нежно по брадата
и ябълката, мъжкия ти знак,
обхождам с пръсти рамената,
тупти сърцето, забързва чак.
Гърдите мъжки се вълнуват
от допира на топлите ръце,
които по тялото танцуват,
докосват с нежност на перце.
Възбудата съвсем се ускорява,
не може дълго да се задържи,
от напрежение чак заболява -
искаш още миг да продължи.
Продължава, още  и замираш,
достига връх, сила на вулкан,
след него в тишина заспиваш
спокоен, с нежност приласкан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...