5 may 2007, 23:24

Приласкан в тишина

  Poesía
990 0 18
Почувствай ласките леки,
отдай се в двете ми ръце,
докосвам те с пръсти меки -
мекотата гали твоето лице.
Нежно ги заравям във косите -
прошарени от времето вълни,
не говори, допирам устните,
в тишината ти се отпусни.
Минават нежно по брадата
и ябълката, мъжкия ти знак,
обхождам с пръсти рамената,
тупти сърцето, забързва чак.
Гърдите мъжки се вълнуват
от допира на топлите ръце,
които по тялото танцуват,
докосват с нежност на перце.
Възбудата съвсем се ускорява,
не може дълго да се задържи,
от напрежение чак заболява -
искаш още миг да продължи.
Продължава, още  и замираш,
достига връх, сила на вулкан,
след него в тишина заспиваш
спокоен, с нежност приласкан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...