May 5, 2007, 11:24 PM

Приласкан в тишина

  Poetry
989 0 18
Почувствай ласките леки,
отдай се в двете ми ръце,
докосвам те с пръсти меки -
мекотата гали твоето лице.
Нежно ги заравям във косите -
прошарени от времето вълни,
не говори, допирам устните,
в тишината ти се отпусни.
Минават нежно по брадата
и ябълката, мъжкия ти знак,
обхождам с пръсти рамената,
тупти сърцето, забързва чак.
Гърдите мъжки се вълнуват
от допира на топлите ръце,
които по тялото танцуват,
докосват с нежност на перце.
Възбудата съвсем се ускорява,
не може дълго да се задържи,
от напрежение чак заболява -
искаш още миг да продължи.
Продължава, още  и замираш,
достига връх, сила на вулкан,
след него в тишина заспиваш
спокоен, с нежност приласкан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...