Приличам на водата
Очите ми валсират с необята,
завихрили след себе си прахта.
Кръвта в неравноделен такт се мята,
когато нестинарка съм в жарта.
А после в укротените ми вени
звучи приспивно нежният рефрен.
Спокойствието ритъмно се сменя.
Каква мелодия ти чуваш в мен?
Приличам на водата - ту спокойна,
ту шеметна и с цвят неукротим.
Страхувам се за твоите пробойни.
Подвластен ли си? Значи неспасим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
