Приличам на водата
Очите ми валсират с необята,
завихрили след себе си прахта.
Кръвта в неравноделен такт се мята,
когато нестинарка съм в жарта.
А после в укротените ми вени
звучи приспивно нежният рефрен.
Спокойствието ритъмно се сменя.
Каква мелодия ти чуваш в мен?
Приличам на водата - ту спокойна,
ту шеметна и с цвят неукротим.
Страхувам се за твоите пробойни.
Подвластен ли си? Значи неспасим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
