Apr 30, 2025, 12:39 PM

Приличам на водата

  Poetry » Love
555 8 35

Очите ми валсират с необята,
завихрили след себе си прахта.
Кръвта в неравноделен такт се мята,
когато нестинарка съм в жарта.

А после в укротените ми вени
звучи приспивно нежният рефрен.
Спокойствието ритъмно се сменя.
Каква мелодия ти чуваш в мен?

Приличам на водата - ту спокойна,
ту шеметна и с цвят неукротим.
Страхувам се за твоите пробойни.
Подвластен ли си? Значи неспасим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Както винаги си дяволито усмихната, по младежки закачлива и насърчаваща човека, към който са отправени думите ти, мила Иржи! 💗Благодаря, че те има в нашия сайт, бъди здрава и все така пример за човешко отношение, поднесено в стихотворна форма с финеса на душата ти! Прегръщам те със сърцето си!💕
  • Животът се е зародил във водата, без нея не може никое живо същество. А, който се причислява към нейните качества е много силен и добре опознал се, може да въздейства на околните...Такя твоята сила са думите, Мария! Еднакво въздействащи- и римувани и обикновени! С тоя стих ми създаде мисъл- с каква стихия да се оприлича?! И, като не вярвам да съм явление, може да съм ретро-
    мебел или газов фенер? Адмирации за теб.
  • Зарадвах се много на поздрава ти, долетял към мен от толкова далече, Краси!❤️
    Сърдечно ти благодаря за красивите пожелания!
  • Бъди като водата тогава, и като нейната стихия и като нейното отражение. Пожелавам ти здраве и успех в творческите търсения! Честит Рожден ден, Мария!
  • Обичта не закъснява, намира ни! Благодаря ти, Наденце!❤️

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...