24 февр. 2018 г., 12:00

Припев

668 4 15

(С)мисъл за Теб, (с) мисъл за мен -

остарява в душата ми днешният ден.

Липсва ми, онова, нашето, кафене.

Още ходиш ли там?! Да или... не?

 

Знам, въртят ни на малкия пръст

графикът и дългът- вечният кръст.

Все по-често личното той отлага.

Свикнахме! Казваме: щом се налага…

 

Ето- хванахме печелившия резултат.

Младата нощ ни заварва на крак.

Всеки в дома си - по живо, по здраво,

сам оглежда цената на своето БРАВО.

 

И повярвай ми, мълчаливият етикет

ми напомни: нямах време,отново, за Теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....