24 февр. 2018 г., 12:00

Припев

671 4 15

(С)мисъл за Теб, (с) мисъл за мен -

остарява в душата ми днешният ден.

Липсва ми, онова, нашето, кафене.

Още ходиш ли там?! Да или... не?

 

Знам, въртят ни на малкия пръст

графикът и дългът- вечният кръст.

Все по-често личното той отлага.

Свикнахме! Казваме: щом се налага…

 

Ето- хванахме печелившия резултат.

Младата нощ ни заварва на крак.

Всеки в дома си - по живо, по здраво,

сам оглежда цената на своето БРАВО.

 

И повярвай ми, мълчаливият етикет

ми напомни: нямах време,отново, за Теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...