Feb 24, 2018, 12:00 PM

Припев

  Poetry » Other
664 4 15

(С)мисъл за Теб, (с) мисъл за мен -

остарява в душата ми днешният ден.

Липсва ми, онова, нашето, кафене.

Още ходиш ли там?! Да или... не?

 

Знам, въртят ни на малкия пръст

графикът и дългът- вечният кръст.

Все по-често личното той отлага.

Свикнахме! Казваме: щом се налага…

 

Ето- хванахме печелившия резултат.

Младата нощ ни заварва на крак.

Всеки в дома си - по живо, по здраво,

сам оглежда цената на своето БРАВО.

 

И повярвай ми, мълчаливият етикет

ми напомни: нямах време,отново, за Теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...