21 сент. 2013 г., 17:07
ПРИШЕСТВИЕ
Във времето, което Бог ми даде,
наум все думи с маминка разчупвам:
за тайнството на всеки миг откраднат
и за мечти, от глупави по-глупави:
... как щял съм в офис лъскав да работя,
на чужд език да шепна с глас провлечен.
Но мама, по-възвишена от нота,
на вятъра харизва свойте чехли.
Душата ù съвсем се е привела,
и тя по всеки ръб ще се разшие,
когато сутрин с горно "до" петелът ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация