21 sept 2013, 17:07

* * *Пришествие 

  Poesía » Otra
774 0 11

ПРИШЕСТВИЕ

Във времето, което Бог ми даде,
наум все думи с маминка разчупвам: 
за тайнството на всеки миг откраднат

и за мечти, от глупави по-глупави:

... как щял съм в офис лъскав да работя, 

на чужд език да шепна с глас провлечен.

Но мама, по-възвишена от нота,

на вятъра харизва свойте чехли.

Душата ù съвсем се е привела, 

и тя по всеки ръб ще се разшие,

когато сутрин с горно "до" петелът

разстрелва дружелюбните комшии.

Кокошките се правят на заклани.

Но с нейното пришествие, любезно

кълват връз отънелите ù длани 

изтлелите трохички от трапезата.

Като отхвърлена жена любима

от нейните очи, недоверчиво,

смъртта ме гледа, дяволски ми кима.

Но знак от мен не взела, си отива...

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За първи път чета Ваши стихове,а сега разбирам,че е трябвало по-рано да го направя!Съжалявам,че не съм имала време да Ви чета! Наистина съм очарована!!! Поздравления за топлото чувство към майката,която винаги е светица за всеки истински син!!!
  • !
  • Ще си помълча тук,че глас не ми излиза...
    Поздравления!
  • !
  • Благодаря ви:

    valia1771 (Ивон )
    goredoly (Миглена Цветкова)
    voda (Елица Ангелова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    rumiana (Румяна )
    Katriona (Кети Рашева):
  • и за мечти, от глупави по-глупави:
    С поздравления, Ив! Много искрено и съкровено!
  • !!!
  • Звучи като съкровена изповед...
  • Съкровен, трогателен и тъжен стих...
  • Ей,я не я споменавай оная с косата!И без това нас Румяните-тя ни подминава,не ни ще!По добре пиршество,отколкото пришествие!
  • Не зная какво да кажа... твоите стихове често заковават човека и го карат да мисли, да мисли, а това е тежко!
Propuestas
: ??:??