* * *Пришествие
ПРИШЕСТВИЕ
Във времето, което Бог ми даде,
наум все думи с маминка разчупвам:
за тайнството на всеки миг откраднат
и за мечти, от глупави по-глупави:
... как щял съм в офис лъскав да работя,
на чужд език да шепна с глас провлечен.
Но мама, по-възвишена от нота,
на вятъра харизва свойте чехли.
Душата ù съвсем се е привела,
и тя по всеки ръб ще се разшие,
когато сутрин с горно "до" петелът
разстрелва дружелюбните комшии.
Кокошките се правят на заклани.
Но с нейното пришествие, любезно
кълват връз отънелите ù длани
изтлелите трохички от трапезата.
Като отхвърлена жена любима
от нейните очи, недоверчиво,
смъртта ме гледа, дяволски ми кима.
Но знак от мен не взела, си отива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
