24 апр. 2007 г., 05:44

Приспиване на ръце

1.2K 0 2

Предисловие на стихотворението... Днес се качих на тавана, за да занеса две чанти със стари обувки, които жена ми беше нагласила до вратата. Оставих ги до едни кашони и случайно видях да се подава от един кашон една папка. На нея пишеше: "Младите Бъхтове". Втре имаше стихотворения, които бях писал преди години, когато все още работех като технолог и използвайки компютъра и матричния си принтер "Епсон", печатах това, което бях писал още когато бях резач на старо желязо и режех бракувани вагони... Ето и първото стихотворение, което написах, още когато синът ми беше малък и не толкова малък, но  понякога го носех  за да го приспивам.


- Пей за прозорците!

- Прозорци, прозорци, прозорци

сиви, бели и черни,

тъмни или осветени нощем,

но винаги блестящи денем!

- Пей за вратите!

- Врати, врати, врати -
 бронирани, дървени и талашитни.
Пазите ни ужким от крадци,
но често ви заварваме разбити!
- Пей за... паркета!
- Паркет, паркет, паркет,
лъскав, гладък и модерен!
Сладко скърцаш ти под мен
и чудя се, защо съм нервен?...
- Ха-ха! Пей за... секцията!
- Секция, секция, секция,
ти си нашата гордост!
В тебе е семейната колекция
от дрехи - стари и нови!
А-ха! Пей за пералнята!
- Пералня, пералня, пералня -
мечта за всяка домакиня!
Въртиш се бързо или бавно,
но не винаги прането е изпрано!
Ха-ха! Пей за бойлера!
Бойлер, бойлер, бойлер,
ти ни топлиш водата,
но понякога гърмиш като бомба
и вадиш на апартамента дограмата!
- Пей за хладилника!
Хладилник, хладилник, хладилник,
ти ни съхраняваш храната,
но понякога ставаш разсипник
и ти газиме водата!...
Ха-ха-ха! Пей за... ааааа печката!...
Печка, печка, печка,
готвим си ние на тебе
имаш дори и термометър,
но правиш и манджи загорели!
А-а-а... Пей заааааа, зааааа, заааа...
Заспивай, заспивай, заспивай
малко, палаво момченце!
Двадесет килограма си вече
и ми се откъснаха ръцете!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А аз когато приспивах моите 2 дъщери с приказки, обикновено заспивах преди тях. В такъв момент ме стряскаха: "Мамо, не е така приказката..." Естествено, бях я разказвала хиляди пъти преди това и те, като мен, я знаеха наизуст.
    Позрдавче!
  • Много сладко и колко познато!
    Та и аз са споделя...за сина ми, който заспиваше трудно... Разказвах за седемте джуджета, но за всяко едно поотделно, и от монотонността на гласа ми най-накрая се унасяше.
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...