Предисловие на стихотворението... Днес се качих на тавана, за да занеса две чанти със стари обувки, които жена ми беше нагласила до вратата. Оставих ги до едни кашони и случайно видях да се подава от един кашон една папка. На нея пишеше: "Младите Бъхтове". Втре имаше стихотворения, които бях писал преди години, когато все още работех като технолог и използвайки компютъра и матричния си принтер "Епсон", печатах това, което бях писал още когато бях резач на старо желязо и режех бракувани вагони... Ето и първото стихотворение, което написах, още когато синът ми беше малък и не толкова малък, но понякога го носех за да го приспивам.
- Пей за прозорците!
- Прозорци, прозорци, прозорци
сиви, бели и черни,
тъмни или осветени нощем,
но винаги блестящи денем!
- Пей за вратите!
- Врати, врати, врати -
бронирани, дървени и талашитни.
Пазите ни ужким от крадци,
но често ви заварваме разбити!
- Пей за... паркета! ...