Предисловие на стихотворението... Днес се качих на тавана, за да занеса две чанти със стари обувки, които жена ми беше нагласила до вратата. Оставих ги до едни кашони и случайно видях да се подава от един кашон една папка. На нея пишеше: "Младите Бъхтове". Втре имаше стихотворения, които бях писал преди години, когато все още работех като технолог и използвайки компютъра и матричния си принтер "Епсон", печатах това, което бях писал още когато бях резач на старо желязо и режех бракувани вагони... Ето и първото стихотворение, което написах, още когато синът ми беше малък и не толкова малък, но  понякога го носех  за да го приспивам.

- Пей за прозорците!

- Прозорци, прозорци, прозорци

сиви, бели и черни,

тъмни или осветени нощем,

но винаги блестящи денем!

- Пей за вратите!

- Врати, врати, врати -
 бронирани, дървени и талашитни.
Пазите ни ужким от крадци,
но често ви заварваме разбити!
- Пей за... паркета!
- Паркет, паркет, паркет,
лъскав, гладък и модерен!
Сладко скърцаш ти под мен
и чудя се, защо съм нервен?...
- Ха-ха! Пей за... секцията!
- Секция, секция, секция,
ти си нашата гордост!
В тебе е семейната колекция
от дрехи - стари и нови!
А-ха! Пей за пералнята!
- Пералня, пералня, пералня -
мечта за всяка домакиня!
Въртиш се бързо или бавно,
но не винаги прането е изпрано!
Ха-ха! Пей за бойлера!
Бойлер, бойлер, бойлер,
ти ни топлиш водата,
но понякога гърмиш като бомба
и вадиш на апартамента дограмата!
- Пей за хладилника!
Хладилник, хладилник, хладилник,
ти ни съхраняваш храната,
но понякога ставаш разсипник
и ти газиме водата!...
Ха-ха-ха! Пей за... ааааа печката!...
Печка, печка, печка,
готвим си ние на тебе
имаш дори и термометър,
но правиш и манджи загорели!
А-а-а... Пей заааааа, зааааа, заааа...
Заспивай, заспивай, заспивай
малко, палаво момченце!
Двадесет килограма си вече
и ми се откъснаха ръцете!...