24.04.2007 г., 5:44

Приспиване на ръце

1.2K 0 2

Предисловие на стихотворението... Днес се качих на тавана, за да занеса две чанти със стари обувки, които жена ми беше нагласила до вратата. Оставих ги до едни кашони и случайно видях да се подава от един кашон една папка. На нея пишеше: "Младите Бъхтове". Втре имаше стихотворения, които бях писал преди години, когато все още работех като технолог и използвайки компютъра и матричния си принтер "Епсон", печатах това, което бях писал още когато бях резач на старо желязо и режех бракувани вагони... Ето и първото стихотворение, което написах, още когато синът ми беше малък и не толкова малък, но  понякога го носех  за да го приспивам.


- Пей за прозорците!

- Прозорци, прозорци, прозорци

сиви, бели и черни,

тъмни или осветени нощем,

но винаги блестящи денем!

- Пей за вратите!

- Врати, врати, врати -
 бронирани, дървени и талашитни.
Пазите ни ужким от крадци,
но често ви заварваме разбити!
- Пей за... паркета!
- Паркет, паркет, паркет,
лъскав, гладък и модерен!
Сладко скърцаш ти под мен
и чудя се, защо съм нервен?...
- Ха-ха! Пей за... секцията!
- Секция, секция, секция,
ти си нашата гордост!
В тебе е семейната колекция
от дрехи - стари и нови!
А-ха! Пей за пералнята!
- Пералня, пералня, пералня -
мечта за всяка домакиня!
Въртиш се бързо или бавно,
но не винаги прането е изпрано!
Ха-ха! Пей за бойлера!
Бойлер, бойлер, бойлер,
ти ни топлиш водата,
но понякога гърмиш като бомба
и вадиш на апартамента дограмата!
- Пей за хладилника!
Хладилник, хладилник, хладилник,
ти ни съхраняваш храната,
но понякога ставаш разсипник
и ти газиме водата!...
Ха-ха-ха! Пей за... ааааа печката!...
Печка, печка, печка,
готвим си ние на тебе
имаш дори и термометър,
но правиш и манджи загорели!
А-а-а... Пей заааааа, зааааа, заааа...
Заспивай, заспивай, заспивай
малко, палаво момченце!
Двадесет килограма си вече
и ми се откъснаха ръцете!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А аз когато приспивах моите 2 дъщери с приказки, обикновено заспивах преди тях. В такъв момент ме стряскаха: "Мамо, не е така приказката..." Естествено, бях я разказвала хиляди пъти преди това и те, като мен, я знаеха наизуст.
    Позрдавче!
  • Много сладко и колко познато!
    Та и аз са споделя...за сина ми, който заспиваше трудно... Разказвах за седемте джуджета, но за всяко едно поотделно, и от монотонността на гласа ми най-накрая се унасяше.
    Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...