Приспиване на ръце
Предисловие на стихотворението... Днес се качих на тавана, за да занеса две чанти със стари обувки, които жена ми беше нагласила до вратата. Оставих ги до едни кашони и случайно видях да се подава от един кашон една папка. На нея пишеше: "Младите Бъхтове". Втре имаше стихотворения, които бях писал преди години, когато все още работех като технолог и използвайки компютъра и матричния си принтер "Епсон", печатах това, което бях писал още когато бях резач на старо желязо и режех бракувани вагони... Ето и първото стихотворение, което написах, още когато синът ми беше малък и не толкова малък, но понякога го носех за да го приспивам.
- Пей за прозорците!
- Прозорци, прозорци, прозорци
сиви, бели и черни,
тъмни или осветени нощем,
но винаги блестящи денем!
- Пей за вратите!
- Врати, врати, врати -
бронирани, дървени и талашитни.
Пазите ни ужким от крадци,
но често ви заварваме разбити!
- Пей за... паркета!
- Паркет, паркет, паркет,
лъскав, гладък и модерен!
Сладко скърцаш ти под мен
и чудя се, защо съм нервен?...
- Ха-ха! Пей за... секцията!
- Секция, секция, секция,
ти си нашата гордост!
В тебе е семейната колекция
от дрехи - стари и нови!
А-ха! Пей за пералнята!
- Пералня, пералня, пералня -
мечта за всяка домакиня!
Въртиш се бързо или бавно,
но не винаги прането е изпрано!
Ха-ха! Пей за бойлера!
Бойлер, бойлер, бойлер,
ти ни топлиш водата,
но понякога гърмиш като бомба
и вадиш на апартамента дограмата!
- Пей за хладилника!
Хладилник, хладилник, хладилник,
ти ни съхраняваш храната,
но понякога ставаш разсипник
и ти газиме водата!...
Ха-ха-ха! Пей за... ааааа печката!...
Печка, печка, печка,
готвим си ние на тебе
имаш дори и термометър,
но правиш и манджи загорели!
А-а-а... Пей заааааа, зааааа, заааа...
Заспивай, заспивай, заспивай
малко, палаво момченце!
Двадесет килограма си вече
и ми се откъснаха ръцете!...
© Живко Желев All rights reserved.
