15 мар. 2009 г., 10:10

Пристан

1.2K 0 16

Пристан

 

                           На Д.

 

На отсрещния бряг

се разливат

твоите чувства

нанякъде...

В тишината

на мойто изкуство

не долавяш ли

колко те чакам...

 

Не долавяш ли скритите трепети

на дъха ми,

скитащ по листа...

Не долавяш ли в буквите

шепота в песента на звуци лъчисти...

 

... И докосваш ме

в мислите утринни,

и приспиваш ме

нощем в мечтите,

и изпълнил дните ми

с искане,

пускаш котва

в сърцето ми...

Ти.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....