Lilia_Anna (Boyana)
135 529
13 мая 2021 г., 08:52

Пристан 

  Поэзия » Другая
515 2 2

Недей загръща свойта самота,

годините напред са преброени.

И как жестоко стапя се пред нас

за щастие последно времето.

 

Недей извръща погледа встрани

отдалечавайки едно присъствие,

докоснал го със него се стопли

в сезон на ветрове пронизващи.

 

Когато залеза потъва във нощта

и лунна светлината те облива

със  шепот мойта тръпнеща душа

безсънието твое ще приспива.

                                                 

Не се отказвай - твоето сърце

от любовта си своя дъх поема.

И нежността на двете ми ръце

горещата ти  болка ще отнеме.

                                                              

В живота всичко случва се така:

скръбта и радостта се раздвояват,

но пепелта от мъка и тъга

на чувствата земята обновява.

 

Благословена да е възрастта

със сребърен прашец върху косите,

достигнала покой във радостта

да сподели с любим до края земен дните.

 

 

© Boyana Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ме зарадва с коментара си, приятелю! У всеки човек, съхранил съкровенността си, е неугасимо чистото желание за общуване с другата душа!
  • Много силна лирико-философска творба. Богата на образи и финес. Силно съм впечатлен, Бояна!

    "Когато залеза потъва във нощта
    и лунна светлината те облива
    със шепот мойта тръпнеща душа
    безсънието твое ще приспива.

    Не се отказвай - твоето сърце
    от любовта си своя дъх поема.
    И нежността на двете ми ръце
    горещата ти болка ще отнеме."
Предложения
: ??:??