Пристан
Недей загръща свойта самота,
годините напред са преброени.
И как жестоко стапя се пред нас
за щастие последно времето.
Недей извръща погледа встрани
отдалечавайки едно присъствие,
докоснал го със него се стопли
в сезон на ветрове пронизващи.
Когато залеза потъва във нощта
и лунна светлината те облива
със шепот мойта тръпнеща душа
безсънието твое ще приспива.
Не се отказвай - твоето сърце
от любовта си своя дъх поема.
И нежността на двете ми ръце
горещата ти болка ще отнеме.
В живота всичко случва се така:
скръбта и радостта се раздвояват,
но пепелта от мъка и тъга
на чувствата земята обновява.
Благословена да е възрастта
със сребърен прашец върху косите,
достигнала покой във радостта
да сподели с любим до края земен дните.
© Boyana All rights reserved.
