Недей загръща свойта самота,
годините напред са преброени.
И как жестоко стапя се пред нас
за щастие последно времето.
Недей извръща погледа встрани
отдалечавайки едно присъствие,
докоснал го със него се стопли
в сезон на ветрове пронизващи.
Когато залеза потъва във нощта
и лунна светлината те облива
със шепот мойта тръпнеща душа
безсънието твое ще приспива. ...