Пристан

Поэзия » Другая

514 4 4

Изглeжда е намeрила убeжище

кристалната решетка на душата ми.

В графитената същност на съдбата ми –

не искам да съм хорското посмешище.

Не ми е диамантена породата.

Дочувате ли моето вълнение?

Отлитам аз! По път - опустошение.

За всичко е помислила природата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

BoBoteva (Bo Boteva)

Благодаря, Юри, за поставянето на "Пристан" в "Любими"!

2024-11-25T14:33:49+02:00
BoBoteva (Bo Boteva)

Благодаря и на двама Ви за хубавите коментари. Самозадължавам се да "вигам летвата" все по-високо при такива читатели!

2024-11-25T09:59:57+02:00
fyon (Мария Иванова Фьон)

Вижда се в стиховете ти кристалната решетка. А по онзи път всички сме спътници. Затова дай да постоим по-дълго в кухнята със заскрежените прозорци.

2024-11-25T09:46:12+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Владееш изкуството с няколко реда да изразиш най-същественото, Бо.
А това е един от най-характерните белези на истинското поетично слово.

"Кристалната решетка на душата" и "графитената същност на съдбата ми" са ярки и оставящи следи в паметта твои поетични находки, както и кулминацията:

"Отлитам аз! По път - опустошение."

Кратко великолепие!

2024-11-25T09:18:50+02:00