BoBoteva (Bo Boteva)
54 269
25.11.2024 г., 9:07 ч.

Пристан 

  Поезия » Друга
94 4 4

Изглeжда е намeрила убeжище

кристалната решетка на душата ми.

В графитената същност на съдбата ми –

не искам да съм хорското посмешище.

 

Не ми е диамантена породата.

Дочувате ли моето вълнение?

Отлитам аз! По път -  опустошение.

За всичко е помислила природата.

© Bo Boteva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Юри, за поставянето на "Пристан" в "Любими"!
  • Благодаря и на двама Ви за хубавите коментари. Самозадължавам се да "вигам летвата" все по-високо при такива читатели!
  • Вижда се в стиховете ти кристалната решетка. А по онзи път всички сме спътници. Затова дай да постоим по-дълго в кухнята със заскрежените прозорци.
  • Владееш изкуството с няколко реда да изразиш най-същественото, Бо.
    А това е един от най-характерните белези на истинското поетично слово.

    "Кристалната решетка на душата" и "графитената същност на съдбата ми" са ярки и оставящи следи в паметта твои поетични находки, както и кулминацията:

    "Отлитам аз! По път - опустошение."

    Кратко великолепие!
Предложения
: ??:??