25 nov 2024, 9:07

Пристан

  Poesía » Otra
510 4 4

Изглeжда е намeрила убeжище

кристалната решетка на душата ми.

В графитената същност на съдбата ми –

не искам да съм хорското посмешище.

 

Не ми е диамантена породата.

Дочувате ли моето вълнение?

Отлитам аз! По път -  опустошение.

За всичко е помислила природата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Юри, за поставянето на "Пристан" в "Любими"!
  • Благодаря и на двама Ви за хубавите коментари. Самозадължавам се да "вигам летвата" все по-високо при такива читатели!
  • Вижда се в стиховете ти кристалната решетка. А по онзи път всички сме спътници. Затова дай да постоим по-дълго в кухнята със заскрежените прозорци.
  • Владееш изкуството с няколко реда да изразиш най-същественото, Бо.
    А това е един от най-характерните белези на истинското поетично слово.

    "Кристалната решетка на душата" и "графитената същност на съдбата ми" са ярки и оставящи следи в паметта твои поетични находки, както и кулминацията:

    "Отлитам аз! По път - опустошение."

    Кратко великолепие!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...