Nov 25, 2024, 9:07 AM

Пристан

  Poetry » Other
507 4 4

Изглeжда е намeрила убeжище

кристалната решетка на душата ми.

В графитената същност на съдбата ми –

не искам да съм хорското посмешище.

 

Не ми е диамантена породата.

Дочувате ли моето вълнение?

Отлитам аз! По път -  опустошение.

За всичко е помислила природата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Юри, за поставянето на "Пристан" в "Любими"!
  • Благодаря и на двама Ви за хубавите коментари. Самозадължавам се да "вигам летвата" все по-високо при такива читатели!
  • Вижда се в стиховете ти кристалната решетка. А по онзи път всички сме спътници. Затова дай да постоим по-дълго в кухнята със заскрежените прозорци.
  • Владееш изкуството с няколко реда да изразиш най-същественото, Бо.
    А това е един от най-характерните белези на истинското поетично слово.

    "Кристалната решетка на душата" и "графитената същност на съдбата ми" са ярки и оставящи следи в паметта твои поетични находки, както и кулминацията:

    "Отлитам аз! По път - опустошение."

    Кратко великолепие!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...