Пристан
Ще позволиш ли да си поиграем,
както някога на майки и деца
и като твоя рожба да се сгуша
в шепнещите ти обятие, ръце?
Да бъдеш моето пристанище -
след дълъг ден до теб да акустирам,
да хвърлям котва във краката ти -
последен пристан преди залеза.
А сутрин да ме будиш, шепнейки
с въздишките на мъртвото вълнение
и със целувка пак да ме изпращаш
за следващото дълго плаване...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Захаринчо Методиев Все права защищены
