Vladicheto (Захаринчо Методиев)
16 27
Oct 15, 2008, 6:30 AM

Пристан 

  Poetry » Love
877 0 4

Ще позволиш ли да си поиграем,
както някога на майки и деца
и като твоя рожба да се сгуша
в шепнещите ти обятие, ръце?

 

Да бъдеш моето пристанище -
след дълъг ден до теб да акустирам,
да хвърлям котва във краката ти -
последен пристан преди залеза.

 

А сутрин да ме будиш, шепнейки
с въздишките на мъртвото вълнение
и със целувка пак да ме изпращаш
за следващото дълго плаване...

© Захаринчо Методиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??