Vladicheto (Захаринчо Методиев)
16 27
15.10.2008 г., 6:30 ч.

Пристан 

  Поезия » Любовна
983 0 4

Ще позволиш ли да си поиграем,
както някога на майки и деца
и като твоя рожба да се сгуша
в шепнещите ти обятие, ръце?

 

Да бъдеш моето пристанище -
след дълъг ден до теб да акустирам,
да хвърлям котва във краката ти -
последен пристан преди залеза.

 

А сутрин да ме будиш, шепнейки
с въздишките на мъртвото вълнение
и със целувка пак да ме изпращаш
за следващото дълго плаване...

© Захаринчо Методиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??