МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
958 3881
13 мая 2019 г., 06:21

Пристигане 

  Поэзия » Любовная
375 1 5

           I

Обичам те?

И тази дума ще ме стигне.

В краката й ще легнат

звезди и разстояния.

Пътувала е нощем.

Денем спирала

край някой извор

за почивка.

Вода е пила,

в сенките на буки лягала

и облаци броила

през листата.

Вървяла дълго,

от умора

небето нощно

запъхтяло се.

Звездите сливали се

в светли ивици

и даже вятърът

не я догонил.

Тревите хващали я

за нозете,

а храстите разкъсвали

крилете й.

А тя вървяла,

все към мене бързала.

С лице поаленяло

и коси разрошени,

с кинжал на кръста,

а в ръцете с кръст,

с обуща от желязо,

до пети износени,

и дреха от вретище –

спряла се.

Най-после спряла, тръпнеща,

пред прага ми.

 

Донесла е със себе си света.

 

/А той така се мъчил

да я върне,

че също с нея

тичал подир мен/

 

                 II

Принцът – тих и спокоен,

спи от лявата ми страна.

Крилете ми –

свити като чадър

и забравени в ъгъла,

прокъсани и избелели,

се молят за дъжд.

Железните обувки

и тояжката в килера

сънуват стръмни пътища.

Гръмоотводът на покрива

ръждясва в очакване

на светкавици.

Не ми е жал

само за аналгина,

залежал се на дъното

на аптечката,

ронещ тебеширени сълзи

за нечие ужасно

главоболие.

 

 

6.04 - 15.10.2006

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за проявения интерес. Колкото хора, толкова и трактовки. Зависят и от контекста, в чието обкръжение четеш. Малко е трудно да се абстрахираш. Това понякога помага, но понякога и пречи. Особено ако си впечатлителен, каквито са всички творци.
  • Е, лирическата е принцесата от приказката, дето си износила железните обувки, докато стигне до любимия. Всъщност това е вярата - в човек или в кауза, в Бог също, която е на кръста с меч, а в ръцете с кръст. Вярата, която трябва да отстояваш и от която не бива да се отказваш, независимо от трудностите. Това е, особено във втората си част, в известен смисъл пожелателно стихотворение - да си поставяме цели и да сме упорити в осъществяването им.
  • Благодаря много. Двете части са обединени под едно заглавие като илюстрация за концептуалност /според моето разбиране/. Ако ги бях пуснала под две отделни заглавия, щяха да се виждат приликите, а сега се виждат разликите. Когато публикувах "Слънчев есенен месец", бях обременена с очаквания за демонстрация и това много ми пречеше, не се получи както бих искала. Сега не съм си поставяла за цел нищо и стана от само себе си. Двете части са писани по различно време, но са тематично свързани. Когато съм ги писала, не съм имала намерение да влагам сюжет, но той съществува. Това е моят вариант за концептуалност. Във връзката между частите, не в предварителното намерение. Може би трябва да помисля за друг термин за този вид произведения, защото "концепция" може да се разбере погрешно. Благодаря ти, Влади, че с коментара си ми даде възможност да обясня идеята си.
  • Прекрасно и много образно описание на любовта:
    "Звездите сливали се
    в светли ивици
    и даже вятърът
    не я догонил."
    Приеми моите най-сърдечни поздрави!
  • На предпоследния ред да се чете "по нечие".
Предложения
: ??:??