Пристигане
I
Обичам те?
И тази дума ще ме стигне.
В краката й ще легнат
звезди и разстояния.
Пътувала е нощем.
Денем спирала
край някой извор
за почивка.
Вода е пила,
в сенките на буки лягала
и облаци броила
през листата.
Вървяла дълго,
от умора
небето нощно
запъхтяло се.
Звездите сливали се
в светли ивици
и даже вятърът
не я догонил.
Тревите хващали я
за нозете,
а храстите разкъсвали
крилете й.
А тя вървяла,
все към мене бързала.
С лице поаленяло
и коси разрошени,
с кинжал на кръста,
а в ръцете с кръст,
с обуща от желязо,
до пети износени,
и дреха от вретище –
спряла се.
Най-после спряла, тръпнеща,
пред прага ми.
Донесла е със себе си света.
/А той така се мъчил
да я върне,
че също с нея
тичал подир мен/
II
Принцът – тих и спокоен,
спи от лявата ми страна.
Крилете ми –
свити като чадър
и забравени в ъгъла,
прокъсани и избелели,
се молят за дъжд.
Железните обувки
и тояжката в килера
сънуват стръмни пътища.
Гръмоотводът на покрива
ръждясва в очакване
на светкавици.
Не ми е жал
само за аналгина,
залежал се на дъното
на аптечката,
ронещ тебеширени сълзи
за нечие ужасно
главоболие.
6.04 - 15.10.2006
© Мария Димитрова All rights reserved.
