30 окт. 2006 г., 12:54

Присъда

1.8K 1 15

Осъдиха ме. Бързо производство.

Най-тежката присъда – „до живот”.

- Осъждаме те - казаха - на робство!

Докато дишаш – във каторгата „Любов”.

Сурово гледаха ме заседателите,

А съдията очилата си свали.

Отзад изхлипаха малцината приятели.

Изглежда все пак и за мене ги боли...

Поставиха ми белезници на ръцете.

Сълза пророни даже приставът суров.

Щастливо бе единствено сърцето,

че най-свободно е в каторгата „Любов”.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добра присъда са ти дали...
    възможно най-добрата...
    ех...че идея...и изпълнение...!
    с обич, Мая.
  • Интересна интерпретация!
  • благодаря и на съдията, и на съдебните заседатели
  • Аз като съдебен заседател ...Хе...Прекрасни са стиховете ти!!!Ех, да можех да отварям врати, да махам окови...Хубаво е!Хенри
  • Щастливо бе единствено сърцето,
    че най-свободно е в каторгата „Любов”.

    Прекрасен текст,Мая!
    Поздравления!


Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....