30 окт. 2006 г., 12:54

Присъда

1.8K 1 15

Осъдиха ме. Бързо производство.

Най-тежката присъда – „до живот”.

- Осъждаме те - казаха - на робство!

Докато дишаш – във каторгата „Любов”.

Сурово гледаха ме заседателите,

А съдията очилата си свали.

Отзад изхлипаха малцината приятели.

Изглежда все пак и за мене ги боли...

Поставиха ми белезници на ръцете.

Сълза пророни даже приставът суров.

Щастливо бе единствено сърцето,

че най-свободно е в каторгата „Любов”.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добра присъда са ти дали...
    възможно най-добрата...
    ех...че идея...и изпълнение...!
    с обич, Мая.
  • Интересна интерпретация!
  • благодаря и на съдията, и на съдебните заседатели
  • Аз като съдебен заседател ...Хе...Прекрасни са стиховете ти!!!Ех, да можех да отварям врати, да махам окови...Хубаво е!Хенри
  • Щастливо бе единствено сърцето,
    че най-свободно е в каторгата „Любов”.

    Прекрасен текст,Мая!
    Поздравления!


Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...