30 oct 2006, 12:54

Присъда

1.8K 1 15

Осъдиха ме. Бързо производство.

Най-тежката присъда – „до живот”.

- Осъждаме те - казаха - на робство!

Докато дишаш – във каторгата „Любов”.

Сурово гледаха ме заседателите,

А съдията очилата си свали.

Отзад изхлипаха малцината приятели.

Изглежда все пак и за мене ги боли...

Поставиха ми белезници на ръцете.

Сълза пророни даже приставът суров.

Щастливо бе единствено сърцето,

че най-свободно е в каторгата „Любов”.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добра присъда са ти дали...
    възможно най-добрата...
    ех...че идея...и изпълнение...!
    с обич, Мая.
  • Интересна интерпретация!
  • благодаря и на съдията, и на съдебните заседатели
  • Аз като съдебен заседател ...Хе...Прекрасни са стиховете ти!!!Ех, да можех да отварям врати, да махам окови...Хубаво е!Хенри
  • Щастливо бе единствено сърцето,
    че най-свободно е в каторгата „Любов”.

    Прекрасен текст,Мая!
    Поздравления!


Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...