30 oct 2006, 12:54

Присъда

1.8K 1 15

Осъдиха ме. Бързо производство.

Най-тежката присъда – „до живот”.

- Осъждаме те - казаха - на робство!

Докато дишаш – във каторгата „Любов”.

Сурово гледаха ме заседателите,

А съдията очилата си свали.

Отзад изхлипаха малцината приятели.

Изглежда все пак и за мене ги боли...

Поставиха ми белезници на ръцете.

Сълза пророни даже приставът суров.

Щастливо бе единствено сърцето,

че най-свободно е в каторгата „Любов”.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добра присъда са ти дали...
    възможно най-добрата...
    ех...че идея...и изпълнение...!
    с обич, Мая.
  • Интересна интерпретация!
  • благодаря и на съдията, и на съдебните заседатели
  • Аз като съдебен заседател ...Хе...Прекрасни са стиховете ти!!!Ех, да можех да отварям врати, да махам окови...Хубаво е!Хенри
  • Щастливо бе единствено сърцето,
    че най-свободно е в каторгата „Любов”.

    Прекрасен текст,Мая!
    Поздравления!


Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...