30.10.2006 г., 12:54

Присъда

1.8K 1 15

Осъдиха ме. Бързо производство.

Най-тежката присъда – „до живот”.

- Осъждаме те - казаха - на робство!

Докато дишаш – във каторгата „Любов”.

Сурово гледаха ме заседателите,

А съдията очилата си свали.

Отзад изхлипаха малцината приятели.

Изглежда все пак и за мене ги боли...

Поставиха ми белезници на ръцете.

Сълза пророни даже приставът суров.

Щастливо бе единствено сърцето,

че най-свободно е в каторгата „Любов”.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добра присъда са ти дали...
    възможно най-добрата...
    ех...че идея...и изпълнение...!
    с обич, Мая.
  • Интересна интерпретация!
  • благодаря и на съдията, и на съдебните заседатели
  • Аз като съдебен заседател ...Хе...Прекрасни са стиховете ти!!!Ех, да можех да отварям врати, да махам окови...Хубаво е!Хенри
  • Щастливо бе единствено сърцето,
    че най-свободно е в каторгата „Любов”.

    Прекрасен текст,Мая!
    Поздравления!


Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...