Осъдиха ме. Бързо производство.
Най-тежката присъда – „до живот”.
- Осъждаме те - казаха - на робство!
Докато дишаш – във каторгата „Любов”.
Сурово гледаха ме заседателите,
А съдията очилата си свали.
Отзад изхлипаха малцината приятели.
Изглежда все пак и за мене ги боли...
Поставиха ми белезници на ръцете.
Сълза пророни даже приставът суров.
Щастливо бе единствено сърцето,
че най-свободно е в каторгата „Любов”.
© Мая Попова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
