Radgo (Радослав Харизанов-Джоки)
35 107
10 июн. 2006 г., 10:37

Присъда 

  Поэзия
844 0 6

Коленичих пред теб,
пред това, което бе останало от теб.
Погледнах те с цялата болка
от спомени тъжни,
събирани ден подир ден.
Сърцето ми знаеше що е любов.
Душата ми страдаше
и търсеше отговор нов.
Дали отново ще любя,
дали ще бъда самотен до гроб?
Загубил надежда, безпътен и сам,
потърсих утеха, намерих нов блян.
Е, ето, че чакам присъдата тежка.
Дали си момичето, дето ме търси,
което очаквам да бъде до мен?
Стоя на колене и чакам от теб
присъдата тежка,
последния зов за любов.
Последна надежда, че има надежда
за туй, което бе останало от мен.

© Радослав Харизанов-Джоки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Стоя на колене и чакам от теб
    присъдата тежка,
    последния зов за любов."

    Хубав стих!!! Поздрав!!!
  • Нека присъдата ти да е вечна и нестихваща любов!
    Бъди щастлив! Поздрав, Ради!
  • Винаги има надежда.....и една присъда.Но присъдата не може да убие една нова надежда.....Носи надеждата в сърцето и да не ти пука (поне не много)за присъдите - винаги можеш да обжалваш на втора инстанция
  • Стоя на колене и чакам от теб
    присъда тежка,
    последния зов за любов.
    Последна надежда, че има надежда
    за туй, което бе останало от мен.

    Поздрав за стиха, Радо!!!
  • Всеки носи своята присъда!
    ПОЗДРАВ!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??