Присъда
Коленичих пред теб,
пред това, което бе останало от теб.
Погледнах те с цялата болка
от спомени тъжни,
събирани ден подир ден.
Сърцето ми знаеше що е любов.
Душата ми страдаше
и търсеше отговор нов.
Дали отново ще любя,
дали ще бъда самотен до гроб?
Загубил надежда, безпътен и сам,
потърсих утеха, намерих нов блян.
Е, ето, че чакам присъдата тежка.
Дали си момичето, дето ме търси,
което очаквам да бъде до мен?
Стоя на колене и чакам от теб
присъдата тежка,
последния зов за любов.
Последна надежда, че има надежда
за туй, което бе останало от мен.
© Радослав Харизанов-Джоки All rights reserved.
