Jun 10, 2006, 10:37 AM
Присъда
Коленичих пред теб,
пред това, което бе останало от теб.
Погледнах те с цялата болка
от спомени тъжни,
събирани ден подир ден.
Сърцето ми знаеше що е любов.
Душата ми страдаше
и търсеше отговор нов.
Дали отново ще любя,
дали ще бъда самотен до гроб?
Загубил надежда, безпътен и сам,
потърсих утеха, намерих нов блян.
Е, ето, че чакам присъдата тежка.
Дали си момичето, дето ме търси,
което очаквам да бъде до мен?
Стоя на колене и чакам от теб
присъдата тежка,
последния зов за любов.
Последна надежда, че има надежда
за туй, което бе останало от мен.
© Радослав Харизанов-Джоки All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Нека присъдата ти да е вечна и нестихваща любов!
Бъди щастлив! Поздрав, Ради!
-
Винаги има надежда.....и една присъда.Но присъдата не може да убие една нова надежда.....Носи надеждата в сърцето и да не ти пука (поне не много)за присъдите - винаги можеш да обжалваш на втора инстанция
-
Стоя на колене и чакам от теб
присъда тежка,
последния зов за любов.
Последна надежда, че има надежда
за туй, което бе останало от мен.
Поздрав за стиха, Радо!!! -
Всеки носи своята присъда!
ПОЗДРАВ! -
Хубаво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
присъдата тежка,
последния зов за любов."
Хубав стих!!! Поздрав!!!