23 нояб. 2014 г., 11:30

Присъда

542 0 0

Присъда

 

 

Момичето, което аз обичах

си тръгна без да се прости,

напразно в обич ти се вричах

душата ми опропасти!

 

Сурова, рязка, безпощадна

като военен трибунал -

изстреля думата “Раздяла“

и тръгна си без капка жал.

 

На теб живота си отдадох

и любовта си посветих,

от всичко свое се отказах,

дори и болката простих.

 

И молих те за шанс последен,

заради нашето дете -

да счупиш този обръч леден

обгърнал твоето  сърце!

 

 

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...