Присъда
Момичето, което аз обичах
си тръгна без да се прости,
напразно в обич ти се вричах
душата ми опропасти!
Сурова, рязка, безпощадна
като военен трибунал -
изстреля думата “Раздяла“
и тръгна си без капка жал.
На теб живота си отдадох
и любовта си посветих,
от всичко свое се отказах,
дори и болката простих.
И молих те за шанс последен,
заради нашето дете -
да счупиш този обръч леден
обгърнал твоето сърце!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
