Присъда
Момичето, което аз обичах
си тръгна без да се прости,
напразно в обич ти се вричах
душата ми опропасти!
Сурова, рязка, безпощадна
като военен трибунал -
изстреля думата “Раздяла“
и тръгна си без капка жал.
На теб живота си отдадох
и любовта си посветих,
от всичко свое се отказах,
дори и болката простих.
И молих те за шанс последен,
заради нашето дете -
да счупиш този обръч леден
обгърнал твоето сърце!
Любомир Попов
© Любомир Попов Всички права запазени