23.11.2014 г., 11:30

Присъда

543 0 0

Присъда

 

 

Момичето, което аз обичах

си тръгна без да се прости,

напразно в обич ти се вричах

душата ми опропасти!

 

Сурова, рязка, безпощадна

като военен трибунал -

изстреля думата “Раздяла“

и тръгна си без капка жал.

 

На теб живота си отдадох

и любовта си посветих,

от всичко свое се отказах,

дори и болката простих.

 

И молих те за шанс последен,

заради нашето дете -

да счупиш този обръч леден

обгърнал твоето  сърце!

 

 

Любомир Попов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...