23.11.2014 г., 11:30

Присъда

539 0 0

Присъда

 

 

Момичето, което аз обичах

си тръгна без да се прости,

напразно в обич ти се вричах

душата ми опропасти!

 

Сурова, рязка, безпощадна

като военен трибунал -

изстреля думата “Раздяла“

и тръгна си без капка жал.

 

На теб живота си отдадох

и любовта си посветих,

от всичко свое се отказах,

дори и болката простих.

 

И молих те за шанс последен,

заради нашето дете -

да счупиш този обръч леден

обгърнал твоето  сърце!

 

 

Любомир Попов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....