23.11.2014 г., 11:30 ч.

Присъда 

  Поезия
374 0 0

Присъда

 

 

Момичето, което аз обичах

си тръгна без да се прости,

напразно в обич ти се вричах

душата ми опропасти!

 

Сурова, рязка, безпощадна

като военен трибунал -

изстреля думата “Раздяла“

и тръгна си без капка жал.

 

На теб живота си отдадох

и любовта си посветих,

от всичко свое се отказах,

дори и болката простих.

 

И молих те за шанс последен,

заради нашето дете -

да счупиш този обръч леден

обгърнал твоето  сърце!

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??