12 окт. 2016 г., 18:10

Присъда? 

  Поэзия
5.0 / 5
772 2 9
Запазих си последната възможност –
да поговорим без да се раняваме.
Но с трепетно-досадна монотонност
за грешките си пак се обвиняваме.
От доводи ушите ми заглъхват,
в очакване на твоята защита.
Но чувство неразбрано се промъква
и в темата гореща се заплита…
Неволен спомен върна ме отново –
да бъдем пак незаменимо цяло.
Опасно е, в душите да се ровим!
Страхувам се, да почнем отначало! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »