hapka-kapka (Десислава Вълова)
101 1152
12.10.2016 г., 18:10 ч.

Присъда? 

  Поезия
591 2 9

Запазих си последната възможност –

да поговорим без да се раняваме.

Но с трепетно-досадна монотонност

за грешките си пак се обвиняваме.

 

От доводи ушите ми заглъхват,

в очакване на твоята защита.

Но чувство неразбрано се промъква

и в темата гореща се заплита…

 

Неволен спомен върна ме отново –

да бъдем пак незаменимо цяло.

Опасно е, в душите да се ровим!

Страхувам се, да почнем отначало!

 

Аз вече спирам, няма да говоря!

Вълнението твое подразбирам.

Щом чувствата не мога да оборя –

причина за присъда не намирам.

 

© Десислава Вълова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??