Присъда?
Запазих си последната възможност –
да поговорим без да се раняваме.
Но с трепетно-досадна монотонност
за грешките си пак се обвиняваме.
От доводи ушите ми заглъхват,
в очакване на твоята защита.
Но чувство неразбрано се промъква
и в темата гореща се заплита…
Неволен спомен върна ме отново –
да бъдем пак незаменимо цяло.
Опасно е, в душите да се ровим!
Страхувам се, да почнем отначало!
Аз вече спирам, няма да говоря!
Вълнението твое подразбирам.
Щом чувствата не мога да оборя –
причина за присъда не намирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
. Равномерно и естествено 
