29 июл. 2017 г., 12:07

Присъда

1.3K 8 14

 

 

Попаднах май в неосветена зона.

И този казус никак не е нов.

Изобщо не е грях, според закона

убийството на някаква любов.

 

И няма нужда от стрелба с куршуми.

Умира тя в най-точния момент.

Тя просто се разстрелва с думи

и има давност всеки аргумент.

 

Според закона всички имат право.

Най-важно е да можеш да мълчиш.

Но първо любовта се умъртвява,

а после само малко ще горчи.

 

Съдът е просто смешна мелодрама.

Какъв ти съд, какъв ти прокурор?!

Събират се мълчания за двама

и всеки сам – във своя си затвор.

 

Така че няма го това убийство.

Присъдата е само смешен плач.

Убивайки любов – не си единствен –

магистър, прокуратор и палач.

 

Тя тихичко във ъгъла умира

и вайка се Темида без очи.

Не е куршум, не е и харакири

и само малко после ще горчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...