29 июл. 2017 г., 12:07

Присъда

1.3K 8 14

 

 

Попаднах май в неосветена зона.

И този казус никак не е нов.

Изобщо не е грях, според закона

убийството на някаква любов.

 

И няма нужда от стрелба с куршуми.

Умира тя в най-точния момент.

Тя просто се разстрелва с думи

и има давност всеки аргумент.

 

Според закона всички имат право.

Най-важно е да можеш да мълчиш.

Но първо любовта се умъртвява,

а после само малко ще горчи.

 

Съдът е просто смешна мелодрама.

Какъв ти съд, какъв ти прокурор?!

Събират се мълчания за двама

и всеки сам – във своя си затвор.

 

Така че няма го това убийство.

Присъдата е само смешен плач.

Убивайки любов – не си единствен –

магистър, прокуратор и палач.

 

Тя тихичко във ъгъла умира

и вайка се Темида без очи.

Не е куршум, не е и харакири

и само малко после ще горчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...