Присъда
Попаднах май в неосветена зона.
И този казус никак не е нов.
Изобщо не е грях, според закона
убийството на някаква любов.
И няма нужда от стрелба с куршуми.
Умира тя в най-точния момент.
Тя просто се разстрелва с думи
и има давност всеки аргумент.
Според закона всички имат право.
Най-важно е да можеш да мълчиш.
Но първо любовта се умъртвява,
а после само малко ще горчи.
Съдът е просто смешна мелодрама.
Какъв ти съд, какъв ти прокурор?!
Събират се мълчания за двама
и всеки сам – във своя си затвор.
Така че няма го това убийство.
Присъдата е само смешен плач.
Убивайки любов – не си единствен –
магистър, прокуратор и палач.
Тя тихичко във ъгъла умира
и вайка се Темида без очи.
Не е куршум, не е и харакири
и само малко после ще горчи.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
