29.07.2017 г., 12:07

Присъда

1.3K 8 14

 

 

Попаднах май в неосветена зона.

И този казус никак не е нов.

Изобщо не е грях, според закона

убийството на някаква любов.

 

И няма нужда от стрелба с куршуми.

Умира тя в най-точния момент.

Тя просто се разстрелва с думи

и има давност всеки аргумент.

 

Според закона всички имат право.

Най-важно е да можеш да мълчиш.

Но първо любовта се умъртвява,

а после само малко ще горчи.

 

Съдът е просто смешна мелодрама.

Какъв ти съд, какъв ти прокурор?!

Събират се мълчания за двама

и всеки сам – във своя си затвор.

 

Така че няма го това убийство.

Присъдата е само смешен плач.

Убивайки любов – не си единствен –

магистър, прокуратор и палач.

 

Тя тихичко във ъгъла умира

и вайка се Темида без очи.

Не е куршум, не е и харакири

и само малко после ще горчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...