Присъда
Дните ми бягат нагоре по времето,
стръмни са нощите, в облачен хлад.
Имам ли още остатък за вземане,
грешките ресто не връщат назад.
Остри бодли ми поникнаха в стъпките,
примка да вия, наместо венец.
Думи да кърша, от тръни разпъпили
в песен случайна на странен щурец.
С глътка вода от неверните истини
чуждия хляб да преглъщам, и пак
в шепи да стискам отрязани писъци,
станали дом на прокуден бедняк.
Нека съм грешна! Но дай ми от силата
грях да простя, без да чакам помилване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Павлова Все права защищены
