Присъда
Дните ми бягат нагоре по времето,
стръмни са нощите, в облачен хлад.
Имам ли още остатък за вземане,
грешките ресто не връщат назад.
Остри бодли ми поникнаха в стъпките,
примка да вия, наместо венец.
Думи да кърша, от тръни разпъпили
в песен случайна на странен щурец.
С глътка вода от неверните истини
чуждия хляб да преглъщам, и пак
в шепи да стискам отрязани писъци,
станали дом на прокуден бедняк.
Нека съм грешна! Но дай ми от силата
грях да простя, без да чакам помилване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени