19.11.2017 г., 17:42 ч.

Присъда 

  Поезия » Строги форми
798 3 8

Дните ми бягат нагоре по времето, 

стръмни са нощите, в облачен хлад. 

Имам ли още остатък за вземане, 

грешките ресто не връщат назад. 

 

Остри бодли ми поникнаха в стъпките, 

примка да вия, наместо венец. 

Думи да кърша, от тръни разпъпили 

в песен случайна на странен щурец. 

 

С глътка вода от неверните истини 

чуждия хляб да преглъщам, и пак 

в шепи да стискам отрязани писъци, 

станали дом на прокуден бедняк. 

 

Нека съм грешна! Но дай ми от силата 

грях да простя, без да чакам помилване.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??