15 янв. 2020 г., 18:51

Присъда

947 0 0

Кажи ми, че греша, че те обичам,

кажи ми, че не сме един за друг,

че чувствата ни много криволичат

и никога не ще се свържат в път.

Кажи ми, че съм горда и суетна,

че много искам, а пък ти си слаб,

затуй като страните на монетата

веднъж сме обич, а веднъж сме грях.

Кажи ми да не газя във дълбокото,

кажи ми, че е страшно да си сам,

кажи ми, че любов потропа ли,

тя като вихър влиза в нечий храм.

Кажи ми, че животът много бърза,

че не е важно утре, а сега

и че преди със тебе да издъхнем,

ще трябва да прегърнем любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...