Кажи ми, че греша, че те обичам,
кажи ми, че не сме един за друг,
че чувствата ни много криволичат
и никога не ще се свържат в път.
Кажи ми, че съм горда и суетна,
че много искам, а пък ти си слаб,
затуй като страните на монетата
веднъж сме обич, а веднъж сме грях.
Кажи ми да не газя във дълбокото,
кажи ми, че е страшно да си сам,
кажи ми, че любов потропа ли,
тя като вихър влиза в нечий храм.
Кажи ми, че животът много бърза,
че не е важно утре, а сега
и че преди със тебе да издъхнем,
ще трябва да прегърнем любовта.
© Даниела Атанасова Все права защищены